Неделя преди Богоявление

Пълно житие: Събор на св. 70 апостоли и преподобномъченик Онуфрий Габровски

На 4 януари Православната църква чества Събора на светите Седемдесет апостоли. Това е обща памет за по-широкия кръг ученици и мисионери, които участват в разпространението на Евангелието редом до Дванадесетте апостоли. В новозаветните книги се срещат имената на множество техни съработници, местни църковни служители и благовестници, а църковната традиция ги събира в общ апостолски кръг.

Този празник напомня, че ранната Църква не е изградена само от няколко известни личности. Зад апостолската мисия стоят десетки хора, които проповядват, създават общности, пътуват, приемат гонения и служат там, където са изпратени.

На същата дата Българската православна църква почита и преподобномъченик Онуфрий Габровски — български монах и мъченик от по-късна епоха. Неговата памет свързва древното апостолско свидетелство с българската духовна история.

Общият смисъл на деня е служението. Едните носят Евангелието в първите християнски векове, а другият свидетелства за същата вяра в съвсем различна историческа среда.

Празникът показва, че приемствеността в Църквата не означава повторение на едни и същи външни форми. Тя означава една и съща вярност, изразена според конкретното време, място и изпитание.

Пълно житие: Св. преподобномъченик Манасий–Онуфрий Габровски

Св. преподобномъченик Манасий–Онуфрий Габровски се родил в Габрово в благочестиво християнско семейство. При кръщението получил името Матей. Като юноша, след наказание от родителите си, необмислено заявил пред турци, че ще приеме исляма. Семейството му успяло да го предпази от това, но казаните думи останали тежко бреме за съвестта му и по-късно определили целия му духовен път.

Матей избрал монашеството и според преданието първоначално се подвизавал в български манастир, където приел името Манасий. След това заминал за Света гора и се установил в Хилендарския манастир. Там бил ръкоположен за дякон и живеел строго, но споменът за младостта му продължавал да го води към по-дълбоко покаяние. Вдъхновен от примера на новомъчениците Евтимий, Игнатий и Акакий, той пожелал открито да изповяда Христос.

Манасий се обърнал към опитния духовник Никифор в Предтеченския скит. След продължителна подготовка с пост, молитва и поклони бил постриган във велика схима с името Онуфрий. После заминал за остров Хиос. Там открито заявил пред властите, че е християнин и че отхвърля всяко по-ранно отстъпление. След затвор, разпити и мъчения бил осъден на смърт.

На 4 януари 1818 г. св. Онуфрий бил обезглавен край морския бряг на Хиос. Преди смъртта си посочил името Матей и родината си, но по начин, който да предпази Света гора и Хилендар от преследване. Българската църковна традиция пази паметта му и като Манасий Габровски, а Софийската митрополия го включва в именника на българските светии с двете памети – 4 януари и 17 юни. Животът му е силно свидетелство, че истинското покаяние не прикрива миналото, а го преобразява чрез свободна и окончателна вярност към Христос.