Неделя Сиропустна - Сирни заговезни

Пълно житие: Неделя Сиропустна - Сирни заговезни

Неделя Сиропустна, наричана още Сирни заговезни и Неделя на Всеопрощението, е последната неделя преди началото на Великия пост. Тя завършва подготвителния период, през който Църквата постепенно насочва вярващите към по-съсредоточен духовен живот.

Евангелското четиво говори за прошката, поста и истинското съкровище на човека. Христос учи, че ако прощаваме на другите, и ние ще получим прошка, и че постът не трябва да се превръща във външна демонстрация.

Вечерта се отслужва особена вечерня с чин на взаимното опрощение. Духовници и миряни си искат прошка, за да започнат Великия пост без съзнателно поддържана вражда.

По църковния ред месото вече е изключено от трапезата след Месопустна неделя, а през Сирната седмица се допускат млечни храни и риба. След неделната вечер започва строгият великопостен период.

Смисълът на Сирни заговезни не е само хранителна промяна. Църквата поставя в центъра помирението. Постът без прошка, без милосърдие и без промяна на отношенията остава непълен. Затова влизането във Великия пост започва с простия, но труден християнски акт да поискаме и да дадем прошка.

Пълно житие: Намиране честните мощи на св. мъченици в Евгения

На 22 февруари Православната църква възпоменава намирането на честните мощи на свети мъченици в местността Евгения край Константинопол. Паметта е свързана не с един отделен мъченик, а с множество християни, пострадали в древните гонения и погребани без известност за широката общественост.

С течение на времето мястото на погребението им било открито и мощите били почетени от вярващите. За ранната Църква това не било археологическо любопитство, а свидетелство, че жертвата на мъчениците не е забравена. Телата на онези, които са изповядали Христос до смърт, се пазят с уважение като свидетелство за възкресението и за достойнството на човешкото тяло.

Преданието свързва откриването на мощите и с духовна утеха за християните. Почитта към мъчениците не е почит към смъртта, а към верността им и към надеждата, че животът в Бога не приключва с гроба. Затова пренасянето и почитането на мощи в православната традиция винаги е съпроводено с молитва, благодарност и памет за Христовата победа над смъртта.

Този празничен спомен напомня и за множеството неизвестни по име християни, които са запазили вярата си в трудни времена. Църквата пази тяхната памет като част от общото си предание и свидетелство, че светостта не зависи от земна известност, а от вярност към Бога.