Св. великомъченица Евфимия Всехвална

Пълно житие: Св. великомъченица Евфимия Всехвална

Св. великомъченица Евфимия живяла в Халкидон в края на III и началото на IV век. Тя произхождала от християнско семейство и била възпитана във вяра във време, когато участието в езическия обществен култ често било задължително.

По време на гоненията местните власти събрали жителите за езически празник и изискали участие в жертвоприношения. Евфимия и други християни отказали. Те били арестувани, а върху младата жена бил упражнен силен натиск да се отрече от Христос.

Житието ѝ разказва за тежки мъчения, които тя понесла с молитва и твърдост. Накрая приела мъченическа смърт. Църквата я нарича „Всехвална“ заради особено широката почит към нейния подвиг.

С мощите на св. Евфимия е свързан и по-късен епизод от времето на Четвъртия вселенски събор в Халкидон през 451 г. Църковното предание вижда в него знак за утвърждаването на православното изповедание за Христос.

Паметта ѝ се чества на 16 септември. Св. Евфимия е образ на млада християнка, която поставя истината на вярата над страха, общественото давление и личната сигурност.

Пълно житие: Св. Киприан, митрополит Киевски и Московски

Св. Киприан, митрополит Киевски и Московски, е един от най-значимите български духовници на XIV век, чието служение оставило трайна следа далеч извън пределите на средновековна България. Българската православна църква го представя като роден във Велико Търново около 1330 г. и свързан с рода Цамблак. Духовният му път започнал в Килифаревския манастир – едно от главните средища на българския исихазъм и книжовност. Там той бил сред учениците на преп. Теодосий Търновски и принадлежал към същата духовна среда, от която израснал и бъдещият патриарх Евтимий Търновски.

След пребиваване в Константинопол и Света гора Киприан се утвърдил като образован монах и църковен деец. Неговите качества били забелязани от Константинополската патриаршия и той бил изпращан с важни църковни поръчения. В сложната политическа и църковна обстановка на Източна Европа му било възложено служение, свързано с Киевската и руските митрополии, които по това време били разделени от политически противопоставяния.

Години наред Киприан полагал усилия за преодоляване на разделението. Служението му преминало през съпротива, принудителни отсъствия и многократни пътувания, но той не изоставил задачата си. През 1390 г. тържествено влязъл в Москва и в крайна сметка успял да обедини разделените части на митрополията, която управлявал до края на живота си. Наред с архиерейското си служение той пренасял в руските земи духовния и книжовния опит на Търновската школа и исихастката традиция.

Св. Киприан починал през 1406 г. и бил погребан в Успенския събор в Москва. По-късно бил причислен към лика на светците. Българската църковна памет го възприема като един от духовните мостове между средновековна България и православните народи на североизток. Празникът му на 16 септември напомня, че българската книжовна и монашеска традиция от XIV век е имала влияние далеч извън собствените си граници.