Възкресение Христово - Пасха

Пълно житие: Възкресение Христово - Пасха

Възкресение Христово — Пасха — е най-тържественият празник на Православната църква и центърът на целия годишен богослужебен кръг. След страданията и кръстната смърт на Господ Иисус Христос Неговото тяло било положено в нов гроб. Рано сутринта на третия ден жените мироносици дошли, за да отдадат последна почит, но намерили камъка отместен и гроба празен.

Ангелското известие насочило учениците към най-великата вест: Христос е възкръснал. В следващите дни Той се явявал на апостолите и на други Свои последователи, разговарял с тях и ги укрепвал. Така Възкресението не било прието като символична идея, а като реално събитие, което преобразило уплашените ученици в смели свидетели на Евангелието.

Църквата вижда в Христовото Възкресение победа над греха, смъртта и безнадеждността. Този, Който доброволно приел Кръста, излиза от гроба жив и открива нова перспектива за човека: смъртта вече не е последна дума. Пасхалната радост затова не е само спомен за събитие от миналото, а изповед, че животът има окончателна победа в Бога.

Православното пасхално богослужение започва в нощта с тържествено шествие, светлина и многократно възвестяване на Христовото Възкресение. След дългия път на Великия пост и Страстната седмица храмът се изпълва с радост, а вярващите се поздравяват с пасхалния поздрав. Светлата седмица след празника продължава това тържество и подчертава, че Пасха е „празник на празниците“.

Датата на Пасха е подвижна и според нея се подреждат Великият пост, Страстната седмица, Възнесение, Петдесетница и редица недели през годината. Така Възкресението е не само един ден в календара, а духовният център, около който се организира голяма част от църковното време.

Пълно житие: Св. цар Борис-Михаил, Покръстител

Св. Борис-Михаил е българският владетел, с чието име е свързано официалното приемане на християнството в България през IX век. Той поел управлението на държавата през 852 г. и се оказал начело на страна, в която вече имало християнски общности, но старите езически вярвания и политически традиции все още определяли обществения живот.

След сложни дипломатически и военни обстоятелства Борис приел свето Кръщение и получил християнското име Михаил. Покръстването на владетеля било последвано от решителен курс към християнизация на държавата. Тази промяна предизвикала съпротива сред част от болярството, но князът отстоял новата посока и поставил основите на трайното присъствие на Църквата в българския обществен живот.

Борис-Михаил водил продължителна дипломатическа борба България да има собствено църковно управление и подготвено местно духовенство. Особено важен момент настъпил след смъртта на св. Методий. През 886 г. ученици на светите братя Кирил и Методий били приети в България и получили условия да преподават, превеждат и подготвят духовници на славянски език. Така покръстването било свързано с мощно книжовно и просветно движение.

През 889 г. Борис се оттеглил от престола и приел монашески живот. Когато новият владетел Владимир-Расате направил опит да върне езическата политика, Борис напуснал временно манастира, отстранил го и поставил на престола Симеон. След това отново се върнал към монашеския подвиг.

Св. Борис-Михаил починал през 907 г. и Църквата го чества на 2 май. Делото му има едновременно духовно и историческо значение: той свързал България трайно с християнската цивилизация и създал условия славянският богослужебен и книжовен език да се развие в българска среда. Православната традиция го помни като владетел, който в решаващ момент поставил вярата и духовното бъдеще на народа над личната власт.

Пълно житие: Св. Атанасий Велики

Св. Атанасий Велики се родил около 293 г. в Александрия в християнско семейство и получил добро образование. Александрийският архиепископ св. Александър забелязал дарбите му и го подготвил за църковно служение. През 319 г. Атанасий станал дякон и скоро се оказал в центъра на един от най-тежките богословски спорове на древната Църква — спора около учението на Арий.

Арий твърдял, че Божият Син не е вечен и единосъщен на Отца. Срещу това учение Църквата събрала Първия вселенски събор в Никея през 325 г. Св. Атанасий придружавал св. Александър на събора и станал един от най-ясните защитници на изповеданието, че Христос е истински Бог, единосъщен на Отца. След смъртта на Александър той бил избран за архиепископ на Александрия.

Епископското му служение било изпълнено с изпитания. Противниците му използвали политически натиск, клевети и императорско влияние, за да го отстранят. На няколко пъти Атанасий бил изпращан в изгнание, но след всяко завръщане продължавал да защитава никейската вяра. Тази устойчивост му дала особено място в църковната история. Той не водел спор за думи, а за самия смисъл на спасението: ако Христос не е истински Бог, човешката природа не би могла да бъде истински съединена с Бога и обновена.

Св. Атанасий оставил богато богословско наследство и е свързан и с житието на св. Антоний Велики, чрез което монашеският идеал станал известен далеч извън Египет. Българската православна църква го чества на 18 януари заедно със св. Кирил Александрийски. Животът му остава пример за съчетание на богословска яснота, пастирска отговорност и твърдост в изповядването на вярата.