Възкресение Христово - Пасха

Пълно житие: Възкресение Христово - Пасха

Възкресение Христово — Пасха — е най-тържественият празник на Православната църква и центърът на целия годишен богослужебен кръг. След страданията и кръстната смърт на Господ Иисус Христос Неговото тяло било положено в нов гроб. Рано сутринта на третия ден жените мироносици дошли, за да отдадат последна почит, но намерили камъка отместен и гроба празен.

Ангелското известие насочило учениците към най-великата вест: Христос е възкръснал. В следващите дни Той се явявал на апостолите и на други Свои последователи, разговарял с тях и ги укрепвал. Така Възкресението не било прието като символична идея, а като реално събитие, което преобразило уплашените ученици в смели свидетели на Евангелието.

Църквата вижда в Христовото Възкресение победа над греха, смъртта и безнадеждността. Този, Който доброволно приел Кръста, излиза от гроба жив и открива нова перспектива за човека: смъртта вече не е последна дума. Пасхалната радост затова не е само спомен за събитие от миналото, а изповед, че животът има окончателна победа в Бога.

Православното пасхално богослужение започва в нощта с тържествено шествие, светлина и многократно възвестяване на Христовото Възкресение. След дългия път на Великия пост и Страстната седмица храмът се изпълва с радост, а вярващите се поздравяват с пасхалния поздрав. Светлата седмица след празника продължава това тържество и подчертава, че Пасха е „празник на празниците“.

Датата на Пасха е подвижна и според нея се подреждат Великият пост, Страстната седмица, Възнесение, Петдесетница и редица недели през годината. Така Възкресението е не само един ден в календара, а духовният център, около който се организира голяма част от църковното време.

Пълно житие: Преп. Василий Изповедник, епископ Парийски

Преп. Василий, епископ Парийски, живял по време на иконоборческите гонения във Византия. Като църковен предстоятел той защитавал православното почитане на светите икони и отказал да приеме решения, които противоречали на вярата на Църквата.

Поради твърдата си позиция Василий бил подложен на натиск и преследване. Той загубил спокойствието и сигурността, които обичайно съпътстват епископското служение, но не променил убеждението си заради политическата принуда.

Църквата го нарича Изповедник, защото понесъл страдание за Христос, без да бъде убит. Неговото свидетелство принадлежи към многото духовници и монаси, които запазили православното учение през периоди, когато държавната власт се стремяла да го промени.

Паметта му се чества на 12 април. Св. Василий Парийски показва, че постоянството може да бъде също толкова силно свидетелство, колкото и мъченичеството. Да останеш верен дълго време под натиск изисква търпение, яснота на съвестта и готовност да понесеш загуби без озлобление.