Светли понеделник - Възкресение Христово

Пълно житие: Възкресение Христово - Пасха

Възкресение Христово — Пасха — е най-тържественият празник на Православната църква и центърът на целия годишен богослужебен кръг. След страданията и кръстната смърт на Господ Иисус Христос Неговото тяло било положено в нов гроб. Рано сутринта на третия ден жените мироносици дошли, за да отдадат последна почит, но намерили камъка отместен и гроба празен.

Ангелското известие насочило учениците към най-великата вест: Христос е възкръснал. В следващите дни Той се явявал на апостолите и на други Свои последователи, разговарял с тях и ги укрепвал. Така Възкресението не било прието като символична идея, а като реално събитие, което преобразило уплашените ученици в смели свидетели на Евангелието.

Църквата вижда в Христовото Възкресение победа над греха, смъртта и безнадеждността. Този, Който доброволно приел Кръста, излиза от гроба жив и открива нова перспектива за човека: смъртта вече не е последна дума. Пасхалната радост затова не е само спомен за събитие от миналото, а изповед, че животът има окончателна победа в Бога.

Православното пасхално богослужение започва в нощта с тържествено шествие, светлина и многократно възвестяване на Христовото Възкресение. След дългия път на Великия пост и Страстната седмица храмът се изпълва с радост, а вярващите се поздравяват с пасхалния поздрав. Светлата седмица след празника продължава това тържество и подчертава, че Пасха е „празник на празниците“.

Датата на Пасха е подвижна и според нея се подреждат Великият пост, Страстната седмица, Възнесение, Петдесетница и редица недели през годината. Така Възкресението е не само един ден в календара, а духовният център, около който се организира голяма част от църковното време.

Пълно житие: Св. свещеномъченик Артемон, презвитер Лаодикийски

Св. свещеномъченик Артемон бил презвитер в Лаодикия и според църковната традиция служил дълги години на християнската общност. Неговият живот преминал през време, когато Църквата преживявала редуващи се периоди на относителен мир и силно преследване.

Когато властите започнали да принуждават християните към езически жертвоприношения, Артемон отказал да участва. Дългият му опит като духовник не го направил по-предпазлив за сметка на убежденията му. Напротив, той останал твърд именно защото целият му живот вече бил посветен на служението.

Бил арестуван и подложен на мъчения. Въпреки възрастта си не се отрекъл от Христос и приел смъртта като последно свидетелство за вярата си.

Паметта му се чества на 13 април. Св. Артемон показва, че вярността не е само порив на младостта, а може да бъде плод на цял живот. Неговият пример е свидетелство за духовна устойчивост — човек, който десетилетия служи на едни и същи убеждения и остава верен на тях до самия край.